Почти изпуснахме първата гледка към Кулата на девицата, защото родителите ми още спореха чий шал е по-топъл, но персоналът любезно изчака за момент, преди да ни премести от входа до нашата маса. Трансферът от хотела ни беше плавен и топъл, което майка ми оцени в студения вятър. Вечерята беше по-добра от очакваното; пълнените лозови листа и топлата баница изчезнаха бързо от чиниите ни. Истинската изненада беше колко тихо стана за минута, когато започна въртящият се дервиш, въпреки че по-рано имаше DJ и танцьори. Да гледаме осветените мостове на Босфора, докато баща ми бавно отпиваше чая си, се усещаше странно спокойно. Единственият малък проблем беше, че обслужването стана малко по-бавно към края, когато всички поръчаха напитки едновременно, но за нас това не беше голям проблем, защото просто се наслаждавахме на нощната гледка.